Преди да съществува глобалната мрежа, горе долу до края на 80’ години, всичко си вървеше под контрол от двете страни на стената: на Изток социализмът се строеше за близките хиляда години и няколко партийни медии, пардон – органа, ежедневно облъчваха зрителите, седнали пред руски военни филми или естрадни концерти, които течаха по черно-белите телевизори, без да бъдат притеснявани от лобита, градски комитети и други подобни „вулгарни” сдружения. Докато на Запад течеше абсолютно същият процес на лоботомизиране на населението, само че в цветно, с повече телевизионни канали и с разнообразни средства, едно от които е рекламата....Сякаш и двете системи, ужким противоположни, намираха интерес в тази ситуация. Едната създаваше роботизирани психологически потиснaти, изковани от страх роби, а другата имаше нужда от послушни консуматори, непрекъснато разсейвани от комерсиални предложения, но които в никакъв случай да не си задават въпроси..... В Западна Европа първите сериозни удари по системата започнаха от радиото с изникването на „пиратските предаватели”, които излъчваха без разрешително от частни домове, от съседни държави и създадоха огромна вълна от чист въздух и креативност.

Малко време след това се появиха и първите частни ТВ канали (легендарният първи порнофилм, излъчен по френския Canal +, който е повлиял на сексуалната фантазия на цяло поколение), чиито златни години съвпаднаха и с падането на стената. Бъдещето беше розово и човечеството по всякакъв начин се освободи от доктрините и плуваше по реката на демокрацията.

Но не се получи точно така. Капиталът чакаше търпеливо в засада и след първоначалната еуфория, постепенно, но методично, започна завземането на контрола на всички медии чрез закупуването им, следвано от преформатирането към комерсиален модел. Политическите власти, големите ракламодатели, в лицето на мултинационални корпорации, издателски къщи, продуцентите на аудио и видео, журналистите от системата и донякъде по-голямата част от артистите сътрудничеха, съзнателно или не, в изграждането на нова по-перверзна и опасна, защото неуловимата система за потискане в световен мащаб на градското съзнание, най-вече на средната, както и на по-ниските и необразовани класи. „Работи, консумирай, гледай, слушай и чети избрани за тебе неща, но никога не се замисляй – ние се грижим за всичко!”

Вероятно, ако не се беше появил интернета, този хипнотичен сън на модерното общество, форматирано от капиталистическия модел, щеше да продължи много дълго, но уви....Даже Big Brother Microsoft, който се готвеше да владее света, не видя задаващото се цунами, което „зарази” планетата по-бързо от свинския грип. Въпреки многобройните опити на системата да овладее явлението, вече е късно и за първи път от доста време насам, можем да мечтаем. Технологията се оказа по-силна и от най-мощната корпорация- Църквата. За първи път в историята на човечеството религията бавно но сигурно отстъпва и то без да може да воюва срещу невидимия противник.

Невъзможна цензура, разкрити заговори, фалит на вчерашни медийни динозаври, свободно слово, създаването на международно и универсално социлно съзнание, слагането под въпрос на столетни догми, достъп до най-различна информация....Няма съмнение, защото всякаква форма на политическа, икономическа, религиозна или друг тип структурна система,чието съществуване зависи от някакъв контрол, се страхуват от интернета. Днешните Че Гевара са MySpace, Facebook, и за всеки паднал под цензура войник, се появява следващият Skype или Twitter.

Горкото китайско политбюро. Тъкмо овладява и превръща в лакей Youtube и получава пробив другаде и милиардите малки видеокамери на мобилните телефони показват “live” на цялата планета истини, които трябваше да останат скрити.... От „добрата страна на силата” централната роля на мрежата в историческия избор на Барак Обама за президент на САЩ, окончателно установи интернет като медията на сегашното време, без която вече не може да се предприеме нищо.

Същевременно появяването на Дмитрий Медведев в мрежата преди няколко седмици, след като той откри официално свой Blog, притесни потребителите. Още в първото си изявление руският президент, който иска да наложи имиджа на млад и модерен политик от световен ранг заяви, че според него е абсурдно и невъзможно да се правят опити интернет да бъде контролиран, а точно обратното - „трябва да присъстваме в мрежата и да действаме спрямо нейните собствени правила”. Но няколко линии по-късно Медведев допълва, че мрежата се развива автономно извън всякакъв контрол даже и на най-силните държави „е нужно да бъдат очертани международни норми(?), съгласувани между всички (държави).....” . Само час след това изявление повече от стотина коментари в по-голямата част притеснени, препълниха президентския Blog, защо изведнъж руската власт се заинтересува от Интернет и защо изобщо да се говори за неговото регламентиране?

По-близо до нас, изненадващото първоначално отхвърляне от френския парламент на проектозакона за Интренет и защитата на авторските права (Hadopi), подготвен от администрацията на Никола Саркози, чиято партия е по принцип мажоритарна в асамблеята, разгори страстите до такава степен, че целият свят следи ежедневно и с голямо внимание какво ще се случи на второто му вкарване за гласуване.

Текста, който предвижда тежка финансова голба, но и най-вече лишаването за срок от 1 година от Интернет за „пиратите”, теглили повторно след предупреждение материали, защитени с авторски права , се сблъсква с жестока съпротива не само на опозицията, но и на членове на от мажоритарната партия на президента.

Освен това, един от последните текстове, гласуван в Европейския парламент, касаещ тази тема, утвърждава правото на достъп до интернет и изключва неговото личаване по законов ред без съдебна процедура, каквата отсъства във френския проектозакон.... Както знаете, отдавна националните законови текстове са подчинени на решенията на Страсбург.

Освен че се счита за антидемократичен, този агресивен подход на Саркози под прикритието на културата е критикуван за това, че за пореден път френският президент, който още в деня на избирането си показа безцеремонно, че е близък с индустиалния, финансовия и медиен елит, които управляват страната, отдъхвайки на яхтата на един от най-заможните френски спекуланти Болоре, е най-активният защитник на финансовите интереси на обкръжението си от „Приятели милиардери”. След като премахна рекламата от държавната телевизия под предтекст, че публичният сектор е несъвместим с частните приходи, от което се възползва изпадналият във финансово затруднение TF1 на още един негов близък Мартин Бойгес, строителен магнат, сега Саркози ясно се опитва да защити артистите милиардери, които го подкрепят отдавна, като Джони Холидей (който живее в Швейцария, за да не плаща данъци във Франция), но и новите си приятели актьори, певци, писатели на бестселъри, доведени от жена му Карла Бруни, символ на „златната левица”, наречена Бобо и които интернет удари директно в портмонето.

За съжаление на Саркози, чиито първи син е продуцент на рап музика, интернета има слонска памет и нищо не се губи. Няколко дни след вкарването на проектозакона за гласуване, в мрежата се появи едно заснето през 2004 г. интервю на неговата Мадона, тогава още Бруни, в което сегашната Мадам Саркози заявява, че въпреки че пиратството е нещо лошо, тя изпитва голямо удоволствие да бъде копирана, „защото в крайна сметка, щом Ви копират, значи интересувате хората”.

Разбира се мрежата се задави от смях и други членове на партията на Саркози, които със зъби и нокти защитават спорния текст, моментално станаха мишени на потребителите, които не спестиха ироничните си коментари по отношение и на медийния съветник на Саркози, станал за резил в едно предаване, когато не успя да отговори на въпрос на журналист какво е WEB 2.0 (наименование, което се отнася за социалните мрежи).

Но едно от най-забавните видео е това на бандата откачалки от The IT Crowd, озаглавено Piracy warning.

God is a Geek