В историята на изкуството повече от различните артистични стилове и тенденции винаги е имало каквато и да е била епохата една по съществена разлика между артистите според това къде се определят спрямо критерия които англосаксонците наричат Socially Engaged Art . ( Социално  Ангажирано Изкуство )
По голямата част се задоволиават да тананикат елементарни мелодиики лесно достъпни и разбираеми от пъпчасалата им невръстна аудитория  и да пребират парите докато малцина освен това се ангажират с някоя кауза и понякога поемат рискове за кариерата си
Тук няма да говорим за патетичните Sting и Bono  които между коктейлите на яхтите в Ибиса и жалките оперни опити за публика от милионери намират винаги някаква безобидна и социално коректна кауза като глобалното затопляне и заблуден индианец с когото да се снимат .

Както казваше великият Frank Zappa « ....да бъдеш рок звезда е да си вече застаряващ млад жребец чиято единствена грижа е да намери начин грозничката пухкава тинейджерка да изхарчи парите които родителите са и дали за закуска купувайки последният му албум ... »

Тука ще почетем само артисти който въпреки славата и парите не са забравили – поне през голяма част от кариерата си - от къде са тръгнали и корените на публиката им най често от бедните етажи на обществото .

Да започнем с английските юнаци от The Who чийто "My Generation" разтърси спящата пот бителсова летаргия Англия Техният агресивен и искрен рок подготвя сцената за банди като Led Zeppelin и The Clash но влиянието им се чувства и до ден днешен особено на Britpop сцената с  Oasis, Blur или Stereophonics.Най вече групата става модел на младите безработни и объркани бели момчета от крайните квартали на London , Birmingham , Leeds които мразят лигавите Beatles , не се разпознават в преобладаващият тогава Hard Rock и издигат като знаме на ново музикално и модно движение  Mod’s по късно еволюиращо в Ska



От другата страна на океана « The Boss » Bruce Springsteen разказва в "The River"за живота на обикновеният американски "working class hero" притиснат от баналният си живот в малките градчета и войната в Виетнам която всеки момент може да го поглътне Стиховете му се леят директно в душата и сърцето на реалната Америка



На старият континент чиято младеж изглежда се е укротила вероятно под комбинираното влияние на наркотиците и икономическото подобрение на стандарта на живот на средната класа през втората част на 70те, напрежението постепенно расте според мнозина неразбираемо ...Те просто пропускат че не всичко може да бъде купено и че най опасното е да се опиташ да премахнеш естественият бунтовен нрав на младежта срещу материални блага  Още веднъж пробуждането идва от затъналата в консерватизъм и кастова структура Англия чиито Establishment , гнусно сварталище от дегенерирала аристокрация и корумпирана политическа класа не усещат идното Punk Цунами наречено Sex Pistols и анархичният им химн "Anarchy in the UK".



….от този ураган се ражда и следващата ударна вълна The Clash



....и няколко години по късно The Jam и лидерът им Paul Weller



С икономицеските проблеми и масовата имиграция недоволството на най социално слабите  прослойки на английското общество нараства и прелива в агресивното Skin Heads движение което флиртува с идеологията на крайната английската десница от National Front и вчерашните punk’s като момчетата от Est End London  Cockney Rejects  който искаха Анархия се превръщат Skin’s жадни за строг ред национални стойности и етническа хомогенност.




По странни обстоятелства американските пънкари от Dead Kennedy's използват символите на европейските скинари но се придържат и даже развиват Punk’s West Coast Culture отивайки далече в провокацията с парчета като "Holiday in Cambodia" "California Uber Alles" , "Kill the Poor" , "Too Drunk to Fuck"



Летаргичната буржоазна дама която е Франция преяла от повече от 40 години дясно консервативно управление което даже Май 68 не успява да катурне, най накрая се събужда от виковете   “Antisocial ” на Trust предшестващи избирането на социалиста Митеран и трайното идване на власт на левицата.



следвани от пълната с енергия музика на Noir Desir и историята на певецът им Bernard Cantat превърнал се след убийството от ревност на любовницата си от буржоазен произход в драматичен анти герой



Пак в Щатите и далеч от дегенериралият съвременен  Gangsta Rap и патетичен бял червей  Eminem , Public Enemy призовават открито « Fight the Power » и застават смело срещу системата възвръщайки гордост на цяло поколение от чернокожи младежи.



Огънят на бунта никога не утихва както ни припомнят Rage against the Machine с легендарният  "Sleep Now in the Fire"


 

Maricones No Passaran

J.